BlueLink Blog

Комично до сълзи. Така може да се определи картинката, при която полицията и вътрешното министерство на страна с твърде съмнителна репутация, се пънат да се карат с ВВС. Въпреки нашумелите проблеми, свързани с вмешателства в редакционната независимост, или качество на този или онзи репортаж - или може би точно заради тях - британската държавна медия се счита за еталон в журналистиката.

А еталон на какво е България? Евтино вино, добро за цената си. Розово масло. Манастири сред дивни гори. Красиви - и/или достъпни жени. Тук някъде трябва да спрем с учебникарските стереотипи. Тъжната истина е, че за средностатистическия европеец името на страната ни се асоциира или с нищо, или с нищо добро. Разбити пътища. Мръсотия. Съсипана природа. Окрадена и оръфана инфраструктура. Прости, нелоши хора, но с цинично отношение къв всяка ценностна система, освен тази на парите и силата. Неспособни да генерират друго управление освен от съветско-азиатски тертип, водено от преимуществено некомпетентни, корумпирани и нагли персони.

Последната размяна на реплики между българското МВР и ВВС, за съжаление, напълно потвърди тази представа. С публикуването на личните данни на журналистите от ВВС и обявяването им за “престъпници” българското МВР безцеремонно погази основополагащи принципи на европейското право. С което за пореден път демонстрира, че нищо европейско не му е присъщо. С което гръмогласно потвърди мненията на Евро-скептиците, според които приемането на страна като България обезсмисля съществуването на съюза като платформа на споделени ценности и сходно равнище на цивилизация.

С предприетата машабна кампания срещу жураналистическия екип, заснел със скрита камера оферта за прехвърляне на деца от България, ръководството на МВР демонстрира дебелащина и неадекватност към съвременните изисквания за работа с медиите и обществото. Дори и да има неточности във филма, той очевидно засяга болезнена тема за българското общество. Вместо да се възползва от идеалната ситуация и да извлече позитиви, като представи постиженията и работата си, МВР се хвърли да компрометира индивидуалния репортаж и авторите му. Толкова могат момчетата, воглаве с министъра си, и вероятно толкова са научили от московските си школовки.

По най-простата логика реакцията на МВР показва едно: те просто нямат с какво да се похвалят. Дори и един случай на предотвратен трафик на деца или жени да имаше, полицията непременно щеше да го развее като байрак. Щом не го прави, значи няма какво да вее. Комай, най-солидните постижения от последните месеци се изчерпват с арестуването на еко-активисти и опитите за сплашване на еко-блогъри. Твърде печално за страна, с наложен от ЕС мониторинг тъкмо на вътрешните работи и борбата с корупцията.