Живеем в славни времена! Тази мисъл се загнезди в съзнанието ми наблюдавайки развитието на вчерашния наситен с обществена активност и дори революционност ден. Протестното шествие за Рила и Иракли събра стотици хора ангажирани с идеята за чист свят и живот. Шествието тръгна от площад Славейков пред Министерство на Екологията и продължи по Граф Игнатиев до съдебната палата и след това покрай президентството до площад Батемберг.
Пред президентството шествието се засече с големия митинг на учителите. Двете групи се събраха и с общи скандирания (отправени в посока работното място на Георги Първанов) и музика беше постигната онази невъобразима атмосфера на екзалтация и празник на човешки подем и воля за промяна. Да, промяната е факт. Факт е, че след близо 10 години “целомъдрие” и кротко живуркане зад стените на личните си нищожни царства, хората отново пълнят площадите и улиците на София и показват на господарите на системата че времето им неумолимо приближава сетния си час. Дори полицията по улиците вчера не беше така шокираща и внушаваща груба сила спрямо хората, които просто желаят чисто бъдеще за всички ни. За децата на полицаите включително.
Вчера едно нещо стана пределно ясно - достатъчно е човек да си пожелае да бъде силен, смел и шумен и той ще може да строши с главата си твърдата черупка на втренчената в себе си, самодоволна и ненаситна система. Поне за малко.
Дори двама полицаи видях да се подписват на подписката и на втория рекох “Господ да Ви поживи, господин полицай!” =)
[...] е кратък цитат от един текст, който много ми хареса, за вчерашното шествие и [...]
Дали наистина й се вижда края на самодоволната и ненаситна система?
Във всеки случай най-вероятно няма да се даде толкова лесно - не им се изпуска кокала, който са захапали и дъвчат вече толкова години.